EQ е един от най-объркващите аспекти при миксиране. Поради факта, че неговите тайни техники се знаят само от инжинери и продуценти, често бива наричан “тъмното изкуство”. Ето, че дойде време да напишем статия по тази тема, която да разкрие как този процес може да бъде използван за да ти помогне при осъществяване на про-микс. Проведохме разговор с няколко професионалиста в тази област за да разберем как те го прилагат при усъвършенстване на техните записи, но преди да се впуснем в това нека да видим какво всъшност е EQ.
По принцип всеки от нас е използвал EQ в една или друга форма, било то при домашна или автомобилна стерео система. То е това копче или бутон, което ти въртиш или натискаш за да повишиш нивото на баса или да понижиш ‘високите'. Идва ред на графичните еквълайзери (graphic equalizers), които се обективизират с голям брой плъзгачи (sliders) разположени на предния панел и възможност за контрол над точно определен брой от честотни пояси (frequency bands). В крайна сметка обаче, всички тези форми на EQ вършат едно и също нещо, а именно да регулират силата (volume) на определен честотен диапазон (frequency range).
Разбира се, брояt на честотните пояси (frequency bands) с които разполага еквълайзера ще бъде основен фактор за неговото качество. Докато домашните стерео системи разполагат с около 5, то звукозаписните студиа използват графичен еквълайзер с обхват 30 или повече пояси на всеки стерео канал! Неговото предимството е в това, че можеш да вхвърлиш един поглед и веднага да разбереш какви са му настройките; всъщност е възможно, с опит, да кажеш какъв вид музика слуша човек по начина, по който е нагласен еквълайзера и ето защо термина ‘графичен' се използва за неговото назоваване.
Възможно е сега да се питаш защо миксиращите пултове не използват тази същата форма на графичен EQ - вероятно би било много лесно да видиш какво точно регулираш. Работата е там, че когато се използва графичен EQ, диапазона на честотите които настройваш, като движиш плъзгача, се нарича ширина на пояса (bandwidth), и с този вид еквълайзери не може да се осъществи контрол над този важен, при миксирането, компонент. Разбирасе, че колкото повече плъзгачи има толкова по-тесен ще бъде всеки честотен пояс, но те вече са перманентно нагласени от производителя, така че когато повишиш това, което е обозначено като 300Hz на 5 поясен еквълайзер на практика ти може би повишаваш всичко между 100Hz до 1,000Hz, което, когато се миксира, не ти осигорява нужния контрол.
Нуждаеш се от способност да контролираш специфични поясни ширини когато миксираш трак (track) и единствения начин да постигнеш това е с осъзнатост върху това, което се крие под името ‘параметричен' (parametric).
Параметричeн или Параграфичен ... или какво?!
Проста причина за това объркване е когато производителите се хвалят, че последните им модели hi-fi системи разполагат с параметричен еквълайзер. Това не е точно така. Еквълайзерът намиращ се на стерео система е реално параграфичен (paragraphic), а не параметричен. Параметричния EQ има 3 контроли, които се асоциират с него - еднa за честотата, еднa за повишаване или намаляне на сигнала и еднa за ширината на честотния пояс.
Както и самото име си издава, копчето за ширината на пояса дава контрол именно върху ширината на честотния диапазон и по принцип е обозначено като ‘Q'(съкратеноот от ‘quality' ), но може да има и честотни гърбици свързани към него, от които зависи до каква степен честотния пояс ще въздейства на индивидуален звук.
Има възможност за голям брой различни честотни гърбици , но колко ще имаш на твое разположение зависи от качeството на пулта. Рязките (sharp) гърбици са познати, като върхове (peaks), докато меките (softer) гърбици са известни, като умерени криви (medium curves).
Използването е подобно на това на графичния еквълайзер, с изключение, че избираш щирината на пояса по твой избор. Когато се дискутира относно някаква форма на EQ ти постоянно ще се сблъскваш с термини, като ‘roll-off' и ‘shelf', така че въпроса е какво всъщност означават те. Термина ‘Roll-off' се използва за да обясни метода на тоталното премахване на всичките честоти преди или след определена точка и обикновенно включва highpass или lowpass филтри.
Moving on, шелфовете (shelfs) биват два вида, или висок, или нисък. Те просто разширяват смекчението на избраната честота до високите или ниските чeстоти съществуващи в звуковия диапазон.
EQ употреба
Та къде и кога трябва да използваш EQ? Напълно погрешно с х ващане е това, че наистина не е необходимо никога да използваш еквълайзер ако записваш звук - преди всичко цялата философия на еквълайзеите е да възпроизвеждат реалистичен звук, нали? Е, това е малко спорно обаче. Проблема е, че значението на EQ се е променяло през годините.Днес, ако се опитваш да запишеш инструмент перфектно все още няма да звучи съвсем добре просто защото това, което сега ние дефинираме като натурално звучене е съвсем различно от това, което е било през шейсетте - причината, поради която на толкова много музика от тази ера сега бива извършван дигитален ремастеринг.
В наши дни ние определяме като натурално звучене това, което слушаме на CD носители, по радио и телевизия, и благодарение на нашето постоянно търсене за перфектно звуково възпроизвеждане ние подсъзнателно се пристрастихме към цялото това artificially brighter, crisper, phatter и fuller музикално звучене. EQ сега е повече креативен деформатор отколкото каквото и да е било друго. Разбира се, все още се употребява за промяна на сродни нива на честоти при звукозапис, но много по-често е използван за изпълване и освежаване на стерео спектъра.
Но преди да надуеш всички честоти на твоя микс с този EQ бутон, трябва да отбележим, че това е много по-комплексно отколкото самите звуци. Реалната трудност произтича от факта, че повишаването или понижаването на силата на коя да е честота зависи от структурата на звука, неговото качество и неговата хармонична същнот, така че всеки звук трябва да бъде еквълализиран различно.
Звук, възпроизевден от лощокачествен софтуерен синтезатор би бил трудно, ако не и невъзможно, да бъде хармонизиран в микс, без значение по какъв начин е обработен с EQ. Нуждаеш се също и от ясна визия за жанра на музиката, която миксираш - за пример, ако миксираш хеви метъл трак може би ще е нужно да създадеш по-голямо наличие като леко повишиш честотите от средния диапазон, докато хип-хоп музиката би изисквала повече повишение на ниския край (low end).
Това може да ти звучи лесно, но е нужно да си наясно и какъв тип е музиката. Любовна песен трябва да бъде нежно еквълализирана за да направи нейното звучне чувствително и меко, докато песен за разбеснели се Викинги с брадви ще е добре да има повече понижаване и острота.
А после има и миксиране на живо (live mixing), което изисква тотално различен подход, заради физичeската натура на човешкото тяло: имаме склонност да поглъщаме определени честоти и ако наблъскаш 1000 души в квадратно помешение, те ще погълнат и средните и високите честоти. Енжинерите по лайв изпълненията трябва да подходят по различен начин в студиото и да променят EQ изцяло през вечерта за да компенсират за всички тези погълнати честоти.
Всичко това ни води до въпроса кога и как трябва да се използва еквълайзера, но отговора е, че няма просто решение. Както вече обяснихме, EQ ще се променя извънредно от един микс и звук, та до следващият, и зависи от голям брой фактори. Важно е да се запомни също това, че ако беше наука, EQ е също и много лична форма на изкуство, така че ние можем само да предложим само напътствия, които да следваш. Останалото остава на твоя слух и креативност.
Инструменти и честотни диапазони
За да можеш да разбереш EQ и неговите объркващи действия ще трябва да си натрупал известен опит, но ние ще ти помогнем да започнеш своята опитност с описание на инструментите, които се използват основно и различните диапазони над които еквълайзера въздейства. Тъй като всяко звучене е различно обаче, тези напътствия могат да бъдат считани като наистина основни...
Kick Drum - Всички забележими смущения могат да бъдат отстранени в диапазона около 300Hz. Пробвай малко повишение около 5-7Khz за висок край (high end).
50-100Hz @ дъно
100-250Hz @ закръгленост
250-800Hz @ диапазон на смущенията
5-8Khz @ висок край
8-12Khz @ съскания
Snare - Пробвай леко повишение около 60-120Hz ако звука е твърде wimpy, или повишение около 6Khz за ‘енергичено' звучене.
100-250Hz @ тяло
6-8Khz @ ‘presence'
Hi-hats или Cymbals - Всички забележими смущения могат да бъдат отстранени около 300Hz. За да придадеш по-свежо звучене пробвай малко повишение около 3Khz.
250-800Hz @ диапазон на смущенията
1-6Khz @ ‘presence'
6-8Khz @ ‘clarity'
8-12Khz @ ‘brightness'
Bass - Пробвай повишение около 60Hz за повече масивност. Всички забележими смущения могат да бъдат отстранени в диапазона около 300Hz. Ако се изисква повече presence направи повишение около 6Khz.
50-100Hz @ дъно
100-250Hz @ закръгленост
250-800Hz @ диапазон на смущенията
800-1Khz @ ‘beef'
1-6Khz @ ‘presence'
6-8Khz @ висок край
8-12Khz @ съскания
Vocals - Сложна работа, зависи от микрофона, чрез който е записан вокала.
Както и да е... Дали ще се понижава или ще се повишава в диапазона около 300Hz зависи от микрофона и песента. Направи много малко повишение около 6Khz za clarity
100-250Hz @ ‘up-frontness'
250-800 @ диапазн на смушенията
1-6Khz @ ‘presence'
6-8Khz @ ‘subline и clarity'
8-12Khz @ ‘brightness'
Piano - Всички забележими смушения могат да бъдат отстранение в диапазона около 300Hz. Направи много леко повишение около 6Khz за clarity.
50-100Hz @ дъно
100-250Hz @ закръгленост
250-1Khz @ диапазон на смушенията
1-6Khz @ ‘presence'
6-8Khz @ ‘clarity'
8-12Khz @ съскания
Electric Guitars - Зависи от микса и записа. Повишаването или понижаването около 300Hz зависи от песента и звука. Пробвай повишение около 3Khz за острота на звука, или понижение за transparency. Повишение около 6Khz придава presence, докато при 10Khz brightness.
100-250Hz @ основа
250-800Hz @ диапазон на смушенията
1-6Khz @ понижения по време на целия микс
6-8Khz @ ‘clarity ‘
8-12Khz @ съскания
Acoustic Guitar - Всички забележими смущения могат да бъдат премахнати в диапазона около 300Khz. Съвсем леко понижение около 1-3Khz ще проясни картината. Направи леко повишение около 5Khz за ‘ presence ' .
100-250Hz @ тяло
6-8Khz @ ‘ clarity '
8-12Khz @ ‘ brightness '
Strings - Зависи изцяло от микса и звука, който е използван
50-100Hz @ дъно
100-250Hz @ тяло
250-800Hz @ диапазон на смущенията
1-6Khz @ скриптене
6-8Khz @ ‘ clarity '
8-12Khz @ ‘ brightness '
Ще започнем с това, което еквълайзера не може да прави. Често внушаваната концепция за ‘оправи го при миксирането' е заблуда - никакъв еквълайзер не може да управи зле записан или нискокачествен звук. Всъшност, просто ще контрастира още повече неговата некачественост, затова е важно звука да е добър от самото начало. Най-добрият начин се направи това при записване на истински инструмент е, като еквълализираш звука още преди да е записан.
Тогава, когато се стигне до последния микс, е въпрос на извършване на творческа еквълализация или поставяне на инструмента някъде в микса с много прецизна еквълализация. Променяне на EQ по време на микса и често неодобрявано защото може лесно да го дизбалансира освен ако не знаеш какво точно правиш. Противно на очакванията, денс музикантите наистина използват EQ за да направят така важните носения (sweeps) - в комбинация с филтри.
Още един проблем, койо се среща е арнжимента на самия трак-а. Зле аранжирания, с прекалено много звуци просвирващи се по едно и също време или зле програмирани/записани звуци ще доведе до претрупване на целия микс и никакъв вид EQ не може да го спаци. Трябва да имаш в предвид спектрума на честоти, който всеки инструмент заема в микса когато те се просвирват заедно, а това е въпрос на знания.
Както и да е, помощта идва във формата на спектрален анализатор. Можеш да го използваш и да разбереш колко честоти отделен звук заема в микса. Един от най-добрите е Penguin Audio Meter (www.masterpinguin.de ). Много добре направен анализатор, който би ти помагал до безкрай.
Та да предположим че имаш добър аранжимент и добре избрани, програмирани и записани звуци, можеш да мислиш вече за EQ като форма на завършен микс. Трябва да започнеш, когато се увериш, че еквълайзера е настроен на 0 за всички канали, което означава, че EQ позицията на копчето е на неговото средно положение, така че, щом го завъртиш в посока, противна на часовниковата стрелка, да понижава честотите, докато обратното би повишавало. Често правена грешка е че се прави еквълализиране без актуалното слушане върху самия трак. Де пипай нищо освен ако не знаеш какво е нужно да промеиш.
Разбира се, когато използваш EQ, ще трябва да слушаш за няколко главни детайла, но съдбоносно е да се слуша за нещо, което звучи muddy. ‘hooky', или прекалено контрастно. Започни с наблюдение върху каквито и да е било смущения първо. Редовен виновник за това кик-а, въпреки че баси, китари, пиана и акостични китари също могат да доведът до проблеми в тази област. Смущенията са по принцип концентрирани около 300Hz, но не бързай веднага да ги режеш, а помисли какво точно е добре да направиш.
Простото снижаване на честоти ще направи звученето твърде слабо, тъй като тази облас развива тялото на микса, затова ще е нужно да използваш настройки за ширината на пояса. Ако използваш широк пояс на китари или пиана, ще занижиш цялото тяло на звука от средния диапазон (midrange), оставяйки го слаб и безинтересен, така че използвай много тесен пояс с около 1db понижение и използвай честотното копче за да ‘сканираш' областта за смущения. Бъдете предпазливи, когато поинжавате честоти, даже и не понижавай съштата честота на всички звуци. Идеята е да се изпълни аудио спектрума а понижаването на едни и същи честоти на няколко звука ще остави дупка в микса, така че пробвай и отстрани различни честоти от различни места на всеки инструмент. Това, за някои, е наистина по-лесно отколкото самите звуци, особенно ако разполагаш с EQ on/off опция - всеки инс6трумент ще използва голямо количество от честоти, но само някои са нужни за да възпроизведът реалния звук; остатакът може да бъде отстранен, като други инструменти ще запълнят празнотата.
Въпреки че, 300Hz е обичайната зона за търсене на някакви честотни смущения в микса, зависи също и от използваните звуци, така че ако обработваш в тази зона и проблемите са все още на лице, пробвай да поработиш над диапазона от 100 до 800Hz, извършвайки постоянно понижение на всички тези честоти, докато намериш проблемната. Понякога, понижаването на честоти дава ефект върху загубата на дъното и ще е нужно да компенсираш за това, като повишиш около 60Khz за да добавиш малко присъствие на ниските честоти. Дръж всичко в тази зона около 1-3dB - надвиши го ще започни да обира честотните пояси на високоговорителя, което ще доведе до много тих микс. Очевидно е, че това е нещо, което трябва да се отбягва.
Следва, концентриране върху ‘hooky' зоната на микса, която се намира в диапазона около 1-5Khz. Тази зона обхваща инструменти, като електрически китари, чинели, върха на ‘ snare ' , и вокали. Тук може би ще има нужда от съвсем малко понижение около 1-3dB. За да се открият каквито и да е било лоши честоти е добре да се процедира, като се нагласи силата на микса на максималното и ниво и се слуща за дразнещи звуци. Използвай мек hump и честотния бутон за да намериш и отрежеш/понижиш част от честотите на тези звуци. Ще трябва да компенсираш за всичко отстранено в тази зона с леко повишение на около 5-8Khz зоната.Това ще ти помогне да запазиш цялостното контрастиране.
Един от най-често срещаните проблеми идва от китарите. Ако използваш такъв инструмент, може да бъде примамливо да повишиш upper mid зоната около 1-6Khz за да се придаде острота, но това е също така и зоната, която вокалите използват, и двата високи края ще се боричкат за преимущество. В такъв случай, с китарите работет на високо честотен пояс.
Докато сме на въпроса за високо честотни пояси...дали има нужда от повишение или понижение в тази зона ще зависи от стила на музиката. Работи в диапазона около 5-8Khz, все едно дали е повишаване или понижаване, и използвай ширина на пояса настроена на среднo положение, което да доведе до по-натурално звучене.
Когато първоначално прилагате някаква форма на EQ е препорачително да не се използват малки стойности. Насочи се към честотата, о която произтичат смущенията and turn the EQ gain all the way up to maximum or all the way down to nothing. Това предоставя ясна визия за честотата над която ще работиш. Твоите уши могат бързо свикват с еквалайлизиран звук , така че се опитай да не използваш малки стойности, докато не натрупаш малко опит: пусни еквълайзера на неговия максимум и след това се опитай да намериш реалната честота, колкото се може по-бързо. Трик използван от енжинери е да пуснат еквълайзера на неговия максимум и след това свалят излишните участъци, докато честота не започне да звучи правилно.
След като вече цялата еквълализация е направена, просвири всеки инструмент соло и го сравни, като използваш EQ on/off опцията за да разбереш до каква степен е повлияно върху него. Лесно е да се направи прекалено много повишение или понижение на един сигнал, в резултат на което друзи звуци се повишават твърде много за да оформи оригиналното звучене. Всеки звук по свой начин може да вузпроизведе даден инструмент . Добре е да се извърши малко повишение (1dB) в зоната около 12Khz, което ще придаде лъскавина на звука.
Труден избор-лесни решения
Всеки, който притежава хардуерен микс пулт, несъмнено ще се чувства малко объркан сега. Пoвечето евтини микс пултове ще имат ограничен EQ диапазон, обикновенно без никакъв контрол над ширината на пояса и наличие само на висока и ниска EQ секция и a couple of effects sends. Това е зоната, в която софтуерните миксери, като съществущите при повечето аудио сикуенсъри, са от много голяма полза.
Въпкреи че някои хардуерни пултове - като ултра класическия Neve range - използват подобни номера за да придадът допълнителна топлина (warmth) на записите, повечето днешни пултове са дигитални, и софтуерните пултове разполагат с много деликатна EQ крива, което е повече от достатъчно за да се заърши микс с тях. Cubase и Nuedo разполагат с миксери, които имитират с голяма точност ефектите от хардуерните пултове, но успешното им приложение зависи от твоята креативност.
Софтуерните пултове на евтини аудио сикуенсъри изглежда, че са малко остри към еквалайзера , но ако това задоволява твоите изисквания кой ще каже, че не става или чe е неизползваем? Ако ти харесва как звучи значи всичко е наред. Аналоговата топлина, която някой пултове предават на звученето е осъществено под формата на хармонична деформация (harmonc distortion) и е възможно да бъде емулирана, като се добави малко distortion на всеки канал, или по-добрия начин, използвайки плъг-ин специално конструиран да го пресъздаде. TL Audio's EQ-1 е може би най-добрият подобен плъг-ин еквълайзер до момента, който има у д и вителен ефект върху бас, дръм, китара или вокал ако е използван правилно, предавайки топлина и плътност на микса.
Много фактори допринаят за успешна еквълализация и за достигане до това ‘профеционално' качество на микса, но всичко това не е в резултат на знания . Просто изисква прецизен слух и малко практика. Ако разбереш, чe имаш проблеми при продуцирането на микс с про качество заради грешки при еквълализиране, то вероятно е заради прекалено много наличие на средни честоти. Повечето професионални микса имат класическа EQ крива в диапазона от 200Hz до 4Khz. Както по-рано споменахме, еквълайзера не е просто наука, но и форма на изкуство, и ще научиш, какви EQ настройки ще са най-добри за твоята музика, единствено с опит.
Low Bass: всичко под 50Hz
Този диапазон е познат като съб бас (sub bass) и в повечето случаи произтича от ниската чaст на кик дръм и бас китара, въпреки че при тези честоти е твърде възможно да се деактивира всеки pitch. Съб басите са една от причините, поради които 12” винил е все още използваем .А ко не се премахне всичко от 50Hz надолу няма да можеш да качиш цял трак върху 7” винил. Все пак ние НЕ препоръчваме повишение в тази зона без наличието на висококачествени студийни монитори (не домашни монитори - има голяма разлика между home nearfield and studio farfield монитори, които струват някъде между J5,000 и J20,000). Повишаване слепешката в тази зона без видима причина може, и ще повреди трайно повечето високоговорители, дори PA системи също. Беше предупреден!
Bass: 50-250Hz
Това е диапазона, който се използва за настройване, когато правиш повишение на басите на повечето домашни стерео системи, макар чe повечето бас сигнали в модерната музика tracks lie около 90-200Hz с малко повишение на горния диапазон за да предаде малко ‘ presence ' или ‘ clarity ' .
Muddiness/irritational area: 200-800Hz
Главната зона на проблемно звучащите миксове, от тук и термина 'irritational area'. Повечето честоти около тази зона може да са причина за психо-акостични проблеми: ако прекалено много звука от микса доминират тук, звученето може бързо да стане досадно .
Mid-range: 800-6Khz
Тъй като човешкия слух е много чувствителен на тези честоти, дори и дребно повишение около този диапазон ще рефлектира с голяма промяна над звученето - почти същото е ако повишиш с около 10dB който и да е било друг диапазон. Това е така, защото нашите гласове са остановени в тази зона, затова ние чуваме този честотен диапазон повече отколкото другите. Повечето телефони работят на 3Hz, защото на тази честота гласът е най-добре звучащ. Тази честота включва съшо и ТВ станции и радио. Бъди много внимателен, ако се налага да направиш някакво повишение в тази зона, особенно на вокали. Ние сме особенно чувствителни на това как звучи човешкия глас и неговото честотно покритие.
High Range: 6-8Khz
Това е диапазона, който ти нагласяш, когато извършваш повишение за високите на твоята домашна стерео система. Зоната е леко повишавана за да направи звученето artificially brighter (although this artificial boost is what we now call 'lifelike'), когато се прави мастеринг, непосредствено преди нейното качване на CD.
Hi-High Range: 8-20Khz
В тази зона се намират високите честоти на cymbals и hi-hats, но повишение около този диапазон, особенно около 12Khz, може да направи звученето на записа по-висококачествено от колкото е по-принцип, и това е широко използвана техника от звукозаписната индустрия за заблуда на хората, че някои определени CD носители са по-висококачествени от други. превод: I.M.
оригинален текст: www.computermusic.co.uk
------------------------------------------------------------------------------------------
Ритъм и бас
Обичайни параметри:
Нискочестотен филтър : - 7.5 dB на 35 Hz с ‘ Shelf ' резонанс
Нискочестотен филтър на средите : + 4.5 dB на 111 Hz с 5.0 резонанс
Високочестотен филтър на средите : + 4.5 dB на 2.0 kHz с 4.5 резонанс
Високочестотен филтър : Off (0.0 dB)
Препоръчителни параметри :
Нискочестотен филтър : -10.5 dB на 35 Hz
Нискочестотен филтър на средите : + 2.5 dB на 198 Hz с 0.7 резонанс
Високочестотен филтър на средите : +4.0 dB на 315 Hz с 2.0 резонанс
Високочестотен филтър : +0.0 dB на 1.49 kHz с 2.0 Q
Защо? : Нискочестотният филтър стяга баслинията и повишава разстоянието между нея и кик дръм-а. Нискочестотният филтър на средите повдига тембъра на баслинията. Високочестотният филтър на средите повишава яснотата и спомага за чуваемостта на баслинията при слушане на по-ниски децибели.
Допълнителни промени : За рап, R&B и балади нискочестотният филтър може да бъде редуциран или елиминиран . Високочестотен филтър на средите може да бъде повишен за да се запази чуваемостта на бас линията когато останалите инструменти свирят.
------------------------------------------------------------------------------------------
Електрическа китара
Обичайни параметри:
Нискочестотен филтър : + 2.5 dB на 125 Hz с 8.0 резонанс
Нискочестотен филтър на средите : + 1.5 dB на 445 Hz с 0.4 резонанс
Високочестотен филтър на средите : + 2.5 dB на 3.36 Hz с 0.16 резонанс
Високочестотен филтър : Off (0.0dB)
Препоръчителни параметри :
Нискочестотен филтър : + 3.0 dB на 125 Hz с 2.0 Q резонанс
Нискочестотен филтър на средите : 0.0 dB на 445 Hz с 0.7 резонанс
Високочестотен филтър на средите : + 9.0 dB на 3.36 Hz с 2.0 резонанс
Високочестотен филтър : Off (0.0dB)
Защо? : Повишението в ниските честоти придава тялото на китарата,пък повишението в високите-атака и яснота.
Допълнителни промени : : При повече ритъм китари използвайте различно повдигане на високите честоти,между 2 и 4 килохерца.За по-висок тембър или при прибавен дисторжън опитайте повишение на ниските честоти в диапазона около 265 херца.
------------------------------------------------------------------------------------------
Вокал
Обичайни параметри:
Нискочестотен филтър : - 0.5 dB на 187 Hz с 0.11 резонанс
Нискочестотен филтър на средите : Off (0.0dB)
Високочестотен филтър на средите : + 2.0 dB на 2.0 kHz с 0.56 резонанс
Високочестотен филтър : + 3.5 dB на 6.72 kHz с 0.11 резонанс
Препоръчителни параметри :
Нискочестотен филтър : - 2.0 dB на 187 Hz
Нискочестотен филтър на средите : 0.0 dB на 265 Hz с 1.0 резонанс
Високочестотен филтър на средите : + 3.5 dB на 2.99 kHz с 1.0 резонанс
Високочестотен филтър : + 4.0 dB на 12.6 kHz
Защо? : Изрязването на ниските честоти и повдигането на високите прави вокала изрязан по дължината на песента и приличащ на затворен звук.Повдигането на високочестотният филтър на средите го прави по-проекционнен .
Допълнителни промени : Ако вокалът стане прекалено тънък е необходимо повищаване на нискочестотният филтър на средите с 1-3 децибела. Високочестотният филтър на средите може да варира около 5 килохерца за да се увеличи разстоянието между китарата и вокала.
0 коментара: